ПО МЪЛЧАЛИВИЯ И САМОТЕН ПЪТ НА ЦАРЕТЕ

Home  /  Дейности и събития  /  ПО МЪЛЧАЛИВИЯ И САМОТЕН ПЪТ НА ЦАРЕТЕ

ПО МЪЛЧАЛИВИЯ И САМОТЕН ПЪТ НА ЦАРЕТЕ

Денят на Независимостта се преживява по особен начин в Старопрестолния ни Царевград – Велико Търново. Съзнанието, че буквално „вървиш по история” не те напуска нито за секунда, където и да се намираш – на малките улички във „Варуша”, в старите църкви на Кольо Фичето, във „Френки хисар”, на „Владишкия мост” и „Асеновата махала”, и особено на „Царевец”!

Празничният ден – 22 септември 2012г., бе честван от Християн-монархическия клуб “Св.Цар Борис I“ /основан именно в Търново още през 1987г./ със своеобразно спомняне на мълчаливия и самотен път на Асеневци и Цар Фердинанд I, извървян от тях в дните на техните велики дела: обявяването на въстанието срещу Византийската власт на Димитровден 1185 г., и обявяването на Независимостта на България и възстановяването на Българското Царство на 22 септември 1908 г.

Рано сутринта походът „по мълчаливия и самотен път на Царете” тръгна по историческия маршрут от гара „Трапезица”, продължи към „Асенова махала” и пристигна в историческата църква „Св.Четиридесет мъченици”, където участниците присъстваха на Светата Литургия. След извършения водосвет, походът продължи към крепостта „Царевец”. Там, при възстановената паметна пирамида, бе отдадена почит на Цар Фердинанд I, който на това място провъзгласява пред народа Независимостта на България и Възстановяването на Българското Царство.

Честването на светлия празник продължи с поклонение в Преображенския манастир – светилник на вярата още от Средновековието, едно от най-важните просветни и културни средища на Второто Българско Царство. След срещата с игумена на обителта – Архимандрит Георги, гостите се запознаха с богатата история на четвъртия по големина манастир в България. Той е изграден още през XI век като метох на Ватопедския  манастир в Света Гора – Атон. През 1360 година, по времето на Цар Йоан Александър, манастирът получава автономност.

През 1832 година със султански ферман е издействано възстановяването и построяването на нова манастирска църква. Строежът й е завършен от майстор Колю Фичето през 1834 г. Целият манастир е възстановен изцяло и с участието на Захарий Зограф и неговия приемник – първия академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи, а през годините на Руско-турската война манастирът се е ползвал и като лазарет.

Светата обител е била едно от най-любимите места за размисъл и уединение на Цар Фердинанд I, който е полагал много грижи за нейното благолепие, а през 1911 г. лично донася и динамо, с което да се електрифицират манастирските сгради. През годините на комунизма обаче, „Царските стаи” в обителта са били почти изцяло разграбени.

Галерия на събитието

снимки – архив на ХМК